През 1913г. К.Г. Юнг, когото Фройд счита за свой ученик и последовател, скъсва с психоаналитичното движение. В продължение на повече от 40 г. той разработва една нова психологична наука, в която са синтезирани теориите на неговите предшественици – Фройд и Адлер. Неговата теория обаче не е еклектична. Юнг връща психологията към нейния първоизточник и я превръща отново в наука за душата. Самият Юнг отхвърля термина дълбинна психология, предложен в началото на 20 век от Блойлер, с цел да се отрази интересът към дълбините пластове на психиката, т.е. на несъзнаваното. Юнг намира този термин за ограничен, защото той счита своя метод за символен. С други думи, той се занимава колкото със съзнанието, толкова и с несъзнаваното. Символът е това, което създава диалектично единство на съзнаваното и несъзнаваното и обезпечава психичното развитие и трансформация. Според Юнг, неговата психология е синтез на теория, научно изследване и психотерапевтична практика. Теоретичната работа и методът на Юнг са изложени в 20 тома на Събрани съчинения, в отделни сборници с кореспонденция, спомени, интервюта, както и в автобиографичната му книга: “Сънища, спомени и размишления”.